Методи Колев – от интерната в Ракитово до „Отбор на надеждата”: Футболът ме дисциплинира и мотивира
03.09.2020
Валери от турнирите на „Отбор на надеждата”: Поправих грешките си. Животът ми е друг.
06.09.2020

Златин Киров, който участва в част от селекционните турнири за националния „Отбор на надеждата”, е сред младежите, които осъзнават по трудния начин колко е важно да правиш обмислени избори. Предпочита да споделя не за грешките, които е правил като тийнейджър, а за живота си днес. И тъй като от личен опит се е убедил във влиянието на средата, Златин казва, че понякога имаш нужда да споделиш, да поговориш и да получиш правилен съвет. От значение е кой ще ти даде отговорите, от които имаш нужда. „Бих казал на всички, които са предприели някакви лоши стъпки, да се посъветват с някого, който може да им даде добър съвет. Примерно, моята приятелка Ники ми даде достатъчно добри съвети, взех си поука и в момента съм спрял с абсолютно всичко, което съм правил преди… Принципно всичко си е за мен. Тя просто ми помагаше да го приема. Като направих 18 години, пак бях тръгнал по лош път, обаче тя ме подкрепяше, във всеки един момент беше до мен и ми казваше, че няма смисъл, че това е за нас…”, разказва Златин. Допълва, че е важно да си подбираш приятелите.

Ники го подкрепяше и по време на селекционните турнири за националния „Отбор на надеждата”, които се проведоха на Национална футболна база „Бояна“. Младата дама, която е бременна в 8 месец, гледаше с усмивка представянето на годеника си. „Притеснявам се, защото не съм играл стрийт футбол. Но имам желание да съм в отбора, надявам се, че ще успя. Смятам, че участието ми в предстоящия турнир, ще ми помогне да се доближа до мечтата си да се занимавам професионално с футбол”, споделя Златин.

Той се запознава с Виктор Кирков – изпълнителен директор на „Спортс Мениджмънт България” – компанията, която развива спортно-социалния проект „Отбор на надеждата”, при участието си в друго спортно събитие миналата година. Златин получил покана и не се поколебал да се включи в селекционните турнири за националния „Отбор на надеждата” това лято, въпреки че досега не е играл стрийт футбол. Мотивира го годеницата му и мечтата му да стане професионален футболист. Смята, че всяко добро представяне на важен турнир е от значение и даваше най-доброто от себе си на селекционните турнири на „Отбор на надеждата“, който ще представя България на международния турнир по футбол за бездомни хора в гр. Перущица от 14 до 18 септември тази година. Това е единствената възможност за международна изява на отборите от региона за годината, тъй като заради пандемията от коранавирус световното първенство по футбол за бездомни хора в Тампере (Финландия) беше отменено.

Златин е израснал във Варна. Тренира футбол от 6-годишен, като е играл за тимовете „Черно море” и „Спартак”, както и в отбор в Крумовград. Казва, че сам се е насочил към този спорт. „Баща ми е капитан на кораб, майка ми в момента не работи”, казва младежът. Той е учил в спортното училище във Варна, но бил в паралелка не с футбол, а с борба. В продължение на няколко години съвместявал и двата спорта, като има и отличия. Има златни и бронзови медали, както и купи, от републикански, европейски и общински състезания. „Спортът просто ме влече”, казвал е Златин. Преди 5 години стигнал до идеята, че трябва да избере между борбата и футбола. Не бил лесен избор. В крайна сметка предпочел футбола. Златин има своите постижения и в този спорт. Освен че е тренирал в няколко отбора, младежът споделя, че има няколко приза, грамоти и медали за голмайстор на първенство, както и за индивидуален играч.

До скоро Златин работеше като охрана в дискотека във Варна, но същевременно продължаваше да работи за постигането на мечтата си да се занимава професионално с футбол. Казва, че си е взел поуките за грешките преди и днес животът му е съвсем различен. „Като разбрах, че ще ставам баща, абсолютно всичко се промени. Забравих за друго… Всичките ми цели са свързани с тях, мислите ми са за тях…

Вече не мисля толкова за себе си, колкото за тях”, казва Златин. Той доказа, че е променил приоритетите си, отказвайки да присъства на последния селекционен турнир на „Отбор на надеждата“, за да започне по-добре платена работа и това да му даде възможност да се грижи по-добре за семейството си.