Тук на тренировките се чувствам добре, спокоен съм, доволен съм от това, което правя, и напълно му се отдавам.
Това се думи на 24-годишния Росен, когото срещнахме в спортната зала в Челопечене на тренировка по стрийт футбол, в рамките на подготовката на българския отбор за участие в Световното първенство за бездомни.
Живота си Росен до този момент е прекарал по социалните институции – домове за деца, лишени от родителски грижи. От няколко години живее в София, отново по домове, а сега – в Общинския център за временно настаняване „Света София“, където може да остане до … следващата година.
Къде ще отиде след това – не знае и мисълта за това, както сам споделя с нас, не му дава мира – не може да спи нормално, защото няма никаква идея какво да прави. Търси работа, но това се оказва много трудно. Росен не споменава модерната дума „криза“, може би защото е свикнал с нея – криза е целият му живот досега – живот без дом и без никого: „Много ми е трудно иначе, много трудно“, споделя Росен и разказва, че неведнъж е оставал на улицата в буквалния смисъл на думата.
Йордан също е в залата и рита топката не по-зле от Росен и останалите момчета. И Йордан няма семейство, няма и дом, не познава изобщо родителите си. В момента се прибира да спи също в общински център в квартал „Захарна фабрика“.
И той е само временно там и след две години най-късно ще трябва да напусне и това място. Затова и с блясък в очите обяснява, че в спортната зала му харесва, че се чувства добре и е много благодарен за помощта: „И на треньорите, и на момчетата, и на Виктор…“
Росен, Йордан и още 20-тина момчета са събрани заедно в проекта България да се представи на 10-то издание на Световното първенство по стрийт футбол за бездомни, което ще се проведе през октомври 2012 година в Мексико. Инициативата е на Sports Management Bulgaria, която стана официален представител за България преди броени дни.
Мениджърът Виктор Кирков е благодарен за обществената подкрепа, която получи инициативата му, тъй като без нея отборът нямаше да може да получи разрешение.
Така, вече близо 70 момчета от столичните общински домове за временно настаняване „Св. София“ и „Св. Димитър“, както и от Варна и Пловдив два пъти седмично тренират футбол и се подготвят под ръководството на Методи Здравков и Кирил Кюлев. Спортната зала в Челопечене е предоставена за ползване от общината, а само преди броени дни „Глобул“ пое генералното спонсорство на отбора.
Затова и Виктор Кирков е много щастлив – ще може да купи обувки за момчетата. „Това е инструментът, с който те работят на терена, и е изключително важно да имат здрави и удобни обувки“, казва с усмивка той и хуква към близкия магазин, за да купи импровизирани калцуни, с които да се направят пробите.
Въпреки чуждите хора в спортната зала, момчетата се съсредоточават в обиколките, кляканията, подскоците. След това и в топките. Личи си, че рядко правят упражнения и то организирано и под строй. Двамата треньори подвикват и по-строго, дори повишават тон, размахват пръст. Често се налага нова фигура да я показват по два и по три пъти, докато момчетата разберат какво точно се иска от тях.
Треньорът Кирил Кюлев казва, че въпреки че затормозява работата, това е напълно нормално, тъй като тези момчета никога не са тренирали, в по-напреднала възраст са и физическата им култура е доста слаба. Затова и в залата треньорите се опитват да им дадат базови умения. „Получава се, трудно, с доста обяснения и повторения, но се получава“, каза Кюлев, който се е включил в кампанията доброволно, приел го е като лично предизвикателство и като възможност да натрупа ценен опит.
Важното обаче, според Кюлев, е, че въпреки малкото време, в което са работили, вече си личи напредъкът на момчетата. И то: „Напредък не само на физическите им качества като футболисти, но и като хора – дисциплина, уважение към другите, към треньорите, но и към себе си.“
Освен тренировките по футбол младежите получават като възможности и други неща. Всички от тях ще минат на медицински прегледи, за тях са организирани безплатни посещения на кино, а групово са отишли и са разгледали синагогата в София. Предстои им посещение и в джамията, а после и в православен храм, евентуално и в евангелска църква.
Миналата седмица момчетата от Пловдив са отишли и в зоологическата градина. „За някои от тях това беше за първи път, някои не бяха виждали слон и лъв на живо досега“, обяснява мениджърът Виктор Кирков. Затова и особено ценно за него е да предостави нови възможности за избор пред момчетата и момичетата, тъй като мирогледът им от социалните институции е останал доста стеснен.
Като най-трудното до този момент Виктор Кирков определя не намирането на спонсори или технически пособия, а събирането на момчета без дом – най-трудното било в началото, когато е трябвало да се преодолее техният скептицизъм и недоверие.
„Тъй като през тях са минали стотици проекти и те подхождаха с явно недоверие и към този проект… Същевременно обаче футболът е социален феномен, те обичат да играят футбол и това много помогна. Защото тук те правят нещо, което наистина обичат“, допълва мениджърът.
Той вече е непрестанно с тези момчета – на тренировка, в съблекалнята, следи за автобусите, води ги и на кино, и на медицински прегледи. „Те са имали такъв живот, който по никакъв начин не им е позволил да се интегрират в обществото… Това е начинът, те да почувстват някакво внимание, да се почувстват част от това общество, за да могат да приемат и подадената им ръка“.
И Росен, и Йордан посочват като своя мечта да имат собствен апартамент. Също и работа, семейство и спокоен живот. Росен иска да продължи и образованието си, което не е успял да завърши, защото в последната година са затворили социалния дом, в който е бил настанен. И не само – Росен казва, че иска и да продължи да учи след средно образование. Йордан също е готов да учи за професия, тъй като иска да започне работа в производството.
И двамата се усмихват и казват, че в момента мислите им са заети почти изцяло с футбола – напълно отдадени, щастливи, докато са в залата, и усърдни. Декларират, че такива и ще останат, защото, както Росен казва: „Знам, че това е шанс за мен. Няма да стана професионален футболист, това е ясно, но съм убеден, че от мен може да стане много добър човек и полезен за други хора.“
На въпрос дали наистина изборът предстои на тези момчета, почти мъже, Виктор Кирков е категоричен, че вярва в това, тъй като футболът възпитава в дисциплина, отговорност и уважение.
„Подобрението дотук е съвсем очевидно, но е необходимо и още време, за да завършим всичко това. По-сложното ще бъде самото общество да повярва на тези момчета и наистина да ги приеме, с една протегната ръка към тях, наистина да станат симпатични на обществото. Защото в крайна сметка те несправедливо са били отритнати“, заявява мениджърът.
Това, което предстои пред момчетатата в следващите месеци, са още 8 турнира, в които ще участват всички младежи от София, Варна и Пловдив. На последните два-три турнира ще присъства и Димитър Пенев, който ще селектира една група от 12 до 16 младежи, които ще отидат на подготвителен лагер в началото на лятото. От тях ще бъдат подбрани 8-те, които ще заминат за Мексико и ще се състезават с останалите 56 отбора.
Дотогава 70-те момчета ще тренират всяка седмица и ще чакат, всички с надеждата, че ще бъдат избрани.
„И сега чакам, както съм чакал някой познат да ме прибере в къщата си“, каза Росен. Чакането обаче не е като преди, защото сега влага от себе си и се бори:
„Много съм трогнат от това, което правят за мен, но първо аз трябва да направя нещо, да покажа и докажа. Всеки иска нещо повече, но първо трябва да дадеш.“
Има и видео репортаж.