Team of Hope

Ние играем, защото футболът ни носи радост

Валери от турнирите на „Отбор на надеждата”: Поправих грешките си. Животът ми е друг.

Валери Василев, който взе участие в селекционните турнири за националния „Отбор на надеждата”, е едва на 20 години, но може да говори за важността на изборите, за преосмислянето на личната житейска философия, за втория шанс и нагласата, че вече е стъпил на правилния път и просто трябва да продължава. „Поправих грешките си. Животът ми е друг. Много по-големи са ми целите вече”, казва младежът.

Валери бил на 15 години, когато попаднал във възпитателното училище-интернат „Ангел Узунов” в град Ракитово. Казва, че възпитателите му помогнали да направи промяната, която живее днес. Докато е там, Валери, който е от Нова Загора, се запознава и с Виктор Кирков, изпълнителен директор на „Спортс Мениджмънт България” – компанията, която развива спортно-социалния проект „Отбор на надеждата”. Тази година, когато Валери вече отново е в родния си град, получил шанс, който чакал отдавна. Включи се в селекционните турнири за тима, който ще представи България на международния турнир по футбол за бездомни хора от 14 до 18 септември тази година. Това е единствената възможност за международна изява на отборите от региона за годината, тъй като заради пандемията от коранавирус световното първенство по футбол за бездомни хора в Тампере (Финландия) беше отменено.

Световното първенство по футбол за бездомни хора следващата година е сред целите на Валери. „Спортът ми дава сила, вдъхновение, надежда”, казва той и допълва, че му дава усещането, че е на правилния път и всичко ще бъде наред.

Валери играе футбол от 6-годишен. Съвсем логично се насочил към спортното училище в Сливен, след което тренирал в родния си град Нова Загора във ФК „Загорец”. Когато е на 15 години, попада във възпитателното училище-интернат „Ангел Узунов” в град Ракитово. Днес има съвсем различна нагласа към живота. Разсъждава по друг начин. Пренаредил е философията си. „Не само философията. Живота”, казва той.

Валери е изцяло фокусиран върху спорта. Тренира всеки ден. Не само футбол. За мачовете е отделил следобедите. Сутрините е ангажиран да надгражда уменията си в тениса на маса. „Имам над 60-70 медала по тенис на маса от междуградски състезания. Записвам се и почти винаги печеля медал. Повечето са златни”, споделя Валери не като хвалба, а по-скоро като уточнение. „Тенисът ми дава повече хъс за футбол. Не знам как става… Не мога да го опиша”, казва той. Футболът пък го мотивира и за тениса на маса, и за живота.

Това, което би посъветвал младежите, е да внимават, „да попадат в хубава среда и най-вече да не се занимават с наркотични вещества, алкохол, цигари.” Внимателно да обмислят изборите си. Наскоро Валери направи важен избор, започвайки работа в Нова Загора, което го лиши от възможността да участва в последния селекционен турнир на „Отбор на надеждата“ и да бъде селектиран за турнира в Перущица. Мондиал 2021 обаче все още е сред приоритетите на Валери.