Team of Hope

Ние играем, защото футболът ни носи радост

Радостин Любомиров: Обществото ни е готово да подаде ръка на бездомните футболисти

Радостин Любомиров е роден в Перник на 18 април 1985 година. Вече близо 11 години се занимава с журналистика. Работил е в радио, вестници и телевизии. От 2007 година е част от екипа на Спортна редакция на БНТ. Дипломирал се със специалност „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски“. Най-големия си професионален връх достигна през лятото на 2010-а година, когато е част от екипа на БНТ, отразил световното първенство по футбол в Република Южна Африка. Радостин е автор на филма „Мечта” за „Отбор на надеждата”, който беше излъчен на 16 януари 2012 г. по БНТ1 в рубриката „В кадър”. Филмът бе заснет от оператора Анна Андреева, а режисьор е Йоана Капанова.

Какво Ви накара да изберете спортната журналистика за своя професия и считате ли, че тя Ви дава възможност да направите света поне малко по-добър?
Спортът ме привлича от дете. Израстнах в семейство, което не крие страстите си около големите спортни събития и закономерно се запалих от баща ми и майка ми. Двамата ме подкрепиха, когато избрах журналистиката за своя професия. Това е и детската ми мечта, а това, че успях да я реализирам, може само да ме радва. Не отстъпих в трудните моменти, а радостните ми носят огромно удоволствие. Не знам дали спортната журналистика ми дава възможността да направя света по-добър, но мога да покажа, че в света чрез спорта се случват и хубави неща. Спортът не е само животинско желание да надделеш над съперника. Той е много повече.

Как се роди идеята да направите филма „Мечта” за „Отбор на надеждата” и какво Ви мотивира да го реализирате?
Идеята се роди след поредния репортаж, който направихме за спортните новини на БНТ. При пътуването между кв. „Челопечене” и ул. „Сан Стефано” обсъдих възможността да се реализира подобен проект заедно с оператора Анна Андреева. Тя беше човекът, който ме насърчи да започнем снимките за филма „Мечта“. Мотивът ни беше да покажем, че чрез спорта и в частност футбола хората могат да се променят. Вярвам, че момчетата, които участват в проекта и се пребориха за възможността да представят страната ни на световното първенство в Мексико ще постигат всичко, за което мечтаят. „Мечта“ имаше за цел да покаже, че бездомните футболисти са достатъчно амбицирани, мотивирани и дисциплинирани, за да направят нещо голямо.

Вие сте спортен журналист, а „Мечта” има по-скоро социална насоченост. Имахте ли опасения, че ще Ви бъде трудно, преди да приемете това сериозно предизвикателство?
Да. Притесненията ми бяха свързани основно с това – да не насочим „Мечта“ към плоскост, която само ще усложни нещата. Знаехме, че темата за бездомните е достатъчно дълбока, но нашата цел по-скоро беше да покажем, че чрез футбола момчетата от Център за временно настаняване „Св. София“ се опитват да променят живота си към по-добро, а не да им търсим работа или да се занимаваме със социалната политика на държавата. Надявам се, че зрителите на БНТ са оценили това по достойнство. Филми за това как страната се грижи за хора без дом са правени от много журналисти, но никой до сега не е показвал как бездомни сами се опитват да променят живота си.

Какво научихте от работата си с младежите от „Отбор на надеждата”, докато снимахте филма с оператора Анна Андреева и с какво този проект успя да Ви промени в чисто човешки план?
„Отбор на надеждата“ ме научи да откривам красивите моменти независимо от ситуацията, в която съм поставен. Както младежите без дом откриват хубавата страна на живота чрез футбола. Стефан и приятелите му ми показаха как да забравям за трудностите и да се отдавам на това, което обичам да правя. А сигурен съм, че на всички наши приятели Стефчо е показал, че не трябва да се ограничават в мечтите си, защото, ако си достатъчно амбициран, те рано или късно се сбъдват. Колкото до личностната ми промяна успях да почерпя много положителни емоции от работата си с тези момчета и разбира се с мениджъра на отбора Виктор Кирков. Обещавам на всички, че колкото и високо да е препятствието пред мен, няма да се отказвам, а ще се опитам да го прескоча.

Считате ли, че е реалистично благодарение на футбола младежите от „Отбор на надеждата” да се интегрират в обществото, въпреки че повечето от тях са израстнали без родители, нямат средно образование и документално са без един ден трудов стаж?
Момчетата, с които се срещнах по време на работата ми върху филма „Мечта“ вече започнаха успешно своето интегриране в обществото. Много българи разбраха за тяхната съдба и не малко се опитват да им помогнат. Сигурен съм, че много от играчите от отбора ще намерят своята врата, която да ги изведе към положителното в живота. Всички те вече направиха първата крачка, а подкрепата, която получи проекта в България, ни показва, че и обществото ни е готово да подаде ръка на бездомните футболисти. Сигурен съм, че много скоро голям процент от момчетата ще имат дом, работа, образование, но също така вярвам, че няма да забравят прятелите си, които са били до тях и в трудните моменти.

Искате ли да пожелаете нещо на момчетата?
Искам да пожелая на всички футболисти от „Отбор на надеждата“ да продължават да мечтаят, защото Мексико ги очаква. Дано накарат всички в България да се гордеем с тях.